Достатъчно! Измъчихме сърцата.
Да пуснем любовта от тази кула.
Изстрадала, тя чака пред вратата,
дори обувките си е обула.
Доверието в ъгъла стаено,
в очите му една сълза се свлича.
Надига се, достатъчно ранено,
и връхната си дреха я облича.
Надеждата в салона нервно крачи,
изчакала с усилия последни.
Тя тръгва също, без да плаче,
но и в очите ни не ще погледне. ...