Пленница

Припламва в мене тиха вечерта

и сгушена на топличко, заспива.

А някъде далеч една звезда

през облаците черни ми намига.

Припламва в мене плахо вечерта.

Унася ме в просъница, когато…

Посипана във звезден прах,

усещам двете ти ръце – по мен…

Как галят хладното ми тяло.

Припламва огън, пукот на дърво

в камината на късните ни страсти.

Замислям се – дотук – какво?!

Оттук натам е само… Сладострастие.

И тихичко се сгушвам – в тебе аз,

докосвайки те с устни – цяло щастие.

Усещам мускус – твоя аромат.

И подлудяваш ме със топлите си ласки.

Прошепваш нещичко, едвам,

не те дочух… И си достатъчен,

във този късен час.

Достатъчно свенливо в мен да властваш.

Аз – примирена, и задъхана – до теб.

Сърцето ми по-учестено мери

онези мигове върховен плен.

И нищо повече, уви, не искам!

Ще замълча. И няма да ти кажа:

„Не, недей…” Когато…

и вечерта е пленница – със мен,

а аз не искам с тебе да прекъснем

една такава сляпа тишина – безумно луда.

И нахъсана от страст.

Ще бъда… Твоя пленница и аз,

а ти до мен – необратимо щастие.