Feb 5, 2014, 8:01 PM

Пленница

  Poetry
1.1K 0 1

Припламва в мене тиха вечерта

и сгушена на топличко, заспива.

А някъде далеч една звезда

през облаците черни ми намига.

Припламва в мене плахо вечерта.

Унася ме в просъница, когато…

Посипана във звезден прах,

усещам двете ти ръце – по мен…

Как галят хладното ми тяло.

Припламва огън, пукот на дърво

в камината на късните ни страсти.

Замислям се – дотук – какво?!

Оттук натам е само… Сладострастие.

И тихичко се сгушвам – в тебе аз,

докосвайки те с устни – цяло щастие.

Усещам мускус – твоя аромат.

И подлудяваш ме със топлите си ласки.

Прошепваш нещичко, едвам,

не те дочух… И си достатъчен,

във този късен час.

Достатъчно свенливо в мен да властваш.

Аз – примирена, и задъхана – до теб.

Сърцето ми по-учестено мери

онези мигове върховен плен.

И нищо повече, уви, не искам!

Ще замълча. И няма да ти кажа:

„Не, недей…” Когато…

и вечерта е пленница – със мен,

а аз не искам с тебе да прекъснем

една такава сляпа тишина – безумно луда.

И нахъсана от страст.

Ще бъда… Твоя пленница и аз,

а ти до мен – необратимо щастие.

 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз станах пленник на хубава поезия... Поздравления, Нели!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...