Пленник без крила
Осем ножа ме одраха по кракà и пиха лед.
Нося на гърба приятел, а пък мисля си за теб.
Ти си звездна единица – хубавата ми жена!
Мислите ми са плесници, слепи ангели в нощта.
И когато те докосвам, призовавам Зевс, Ахил.
Може да съм нескопосан, но и някак свиден, мил.
Искаш ли да бъдем двама? Да раздираме нощта.
Аз ще бъда твоя пламък – ще ти подаря света.
Ти ще бъдеш нежно цвете – ще целуваш и гориш.
Ще извира от лицето чувството да полетиш.
И когато ме отричаш, ще те чакам във нощта.
Зная, скъпа, ти обичаш този пленник без крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
