Пленник без крила
Осем ножа ме одраха по кракà и пиха лед.
Нося на гърба приятел, а пък мисля си за теб.
Ти си звездна единица – хубавата ми жена!
Мислите ми са плесници, слепи ангели в нощта.
И когато те докосвам, призовавам Зевс, Ахил.
Може да съм нескопосан, но и някак свиден, мил.
Искаш ли да бъдем двама? Да раздираме нощта.
Аз ще бъда твоя пламък – ще ти подаря света.
Ти ще бъдеш нежно цвете – ще целуваш и гориш.
Ще извира от лицето чувството да полетиш.
И когато ме отричаш, ще те чакам във нощта.
Зная, скъпа, ти обичаш този пленник без крила.
© Димитър Драганов All rights reserved.
