Пленник на илюзиите
Стих е преведен от смия автор.
На крилете на илюзии, в небето тревожно,
Ти се рееш високо, целият свят стана невъзможен.
Сенките танцуват, формите губят граници,
Ти си пленник на сънищата, без право на други традиции.
О, сладка отрова, която пулсира във вените,
Ти стана музика в тези крехки мигове.
Звездите от небето слизат в танц,
Ти си крал на илюзиите, в безкраен екстаз.
In tenebris lucem quaeris,
Corpus tuum levitas, sensus vacuus.
O, morbus dulcis, venenum divina,
In somniis tuis, vita fragilis lina.
Очите ти — океан на безкрайни светове,
Ти се загуби в тях, забравил роднини и врагове.
Земята под краката ти плува, като воал,
Ти си актьор в спектакъл, където финалът е провал.
In tenebris lucem quaeris,
Corpus tuum levitas, sensus vacuus.
O, morbus dulcis, venenum divina, I
n somniis tuis, vita fragilis lina.
И ето на върха, в бездната на пустотата,
Ти посрещаш зората, но не виждаш красотата.
О, пленник на собствените си призрачни сънища,
Ти се изгуби в себе си, без надежда за сълзи.
In tenebris lucem quaeris,
Corpus tuum levitas, sensus vacuus.
O, morbus dulcis, venenum divina,
In somniis tuis, vita fragilis lina.
Така завършва пътят, където началото е край,
Ти завинаги остана в царството на безумните сърца.
ОРИГИНАЛ
Пленник Иллюзий
На крыльях иллюзий, в небе тревожном,
Ты паришь высоко, весь мир стал невозможным.
Тени танцуют, формы теряют границы,
Ты — пленник грёз, без права на иные традиции.
О, сладкий яд, что пульсирует в венах,
Ты стал музыкой в этих хрупких мгновеньях.
Звезды с небес спускаются в танце,
Ты — король иллюзий, в бесконечном экстазе.
In tenebris lucem quaeris,
Corpus tuum levitas, sensus vacuus.
O, morbus dulcis, venenum divina,
In somniis tuis, vita fragilis lina.
Глаза твои — океан бесконечных миров,
Ты потерялся в них, забыв родных и врагов.
Земля под ногами плывёт, как вуаль, Ты —
актер в спектакле, где финал — лишь провал.
In tenebris lucem quaeris,
Corpus tuum levitas, sensus vacuus.
O, morbus dulcis, venenum divina,
In somniis tuis, vita fragilis lina.
И вот на вершине, в бездне пустоты,
Ты встречаешь рассвет, но не видишь красоты.
О, пленник своих же призрачных грёз,
Ты заблудился в себе, без надежды на слёз.
In tenebris lucem quaeris,
Corpus tuum levitas, sensus vacuus.
O, morbus dulcis, venenum divina,
In somniis tuis, vita fragilis lina.
Так кончается путь, где начало — конец,
Ты навечно остался в царстве безумных сердец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Морро Всички права запазени
