5.11.2009 г., 14:40 ч.

Плесник 

  Поезия
540 0 0
Заслужи си един добър приятел
плесник по бузата от моята ръка.
Изумен, навярно не е смятал,
че в спора ни ще реагирам аз така.
Но как да го оставя да говори
така цинично за друг приятел наш,
думите двулични сякаш са микроби,
в съзнанието плъзват те яваш-яваш.
А нали вчера тримата си пихме,
вдигахме наздравици до полунощ,
истината ли зад алкохола скрихме,
че приятелството ни не струва грош. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Предложения
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
  • Когато си от другата страна, за миг небето в облаци се скрива. Изчезват слънце, птици и луна… И само...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....

Още произведения »