5 нояб. 2009 г., 14:40

Плесник

650 0 0

Заслужи си един добър приятел

плесник по бузата от моята ръка.

Изумен, навярно не е смятал,

че в спора ни ще реагирам аз така.

 

Но как да го оставя да говори

така цинично за друг приятел наш,

думите двулични сякаш са микроби,

в съзнанието плъзват те яваш-яваш.

 

А нали вчера тримата си пихме,

вдигахме наздравици до полунощ,

истината ли зад алкохола скрихме,

че приятелството ни не струва грош.

 

За шамара, предполагам, че ме мрази,

ябълката на раздора щом е тук,

нещо в другия безкрайно ще ни дразни

и сигурно ще се презираме напук.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...