5 нояб. 2009 г., 14:40

Плесник

649 0 0

Заслужи си един добър приятел

плесник по бузата от моята ръка.

Изумен, навярно не е смятал,

че в спора ни ще реагирам аз така.

 

Но как да го оставя да говори

така цинично за друг приятел наш,

думите двулични сякаш са микроби,

в съзнанието плъзват те яваш-яваш.

 

А нали вчера тримата си пихме,

вдигахме наздравици до полунощ,

истината ли зад алкохола скрихме,

че приятелството ни не струва грош.

 

За шамара, предполагам, че ме мрази,

ябълката на раздора щом е тук,

нещо в другия безкрайно ще ни дразни

и сигурно ще се презираме напук.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...