Заслужи си един добър приятел
плесник по бузата от моята ръка.
Изумен, навярно не е смятал,
че в спора ни ще реагирам аз така.
Но как да го оставя да говори
така цинично за друг приятел наш,
думите двулични сякаш са микроби,
в съзнанието плъзват те яваш-яваш.
А нали вчера тримата си пихме,
вдигахме наздравици до полунощ,
истината ли зад алкохола скрихме,
че приятелството ни не струва грош.
За шамара, предполагам, че ме мрази,
ябълката на раздора щом е тук,
нещо в другия безкрайно ще ни дразни
и сигурно ще се презираме напук.
© Даниел Стоянов All rights reserved.