Nov 5, 2009, 2:40 PM

Плесник

  Poetry
646 0 0

Заслужи си един добър приятел

плесник по бузата от моята ръка.

Изумен, навярно не е смятал,

че в спора ни ще реагирам аз така.

 

Но как да го оставя да говори

така цинично за друг приятел наш,

думите двулични сякаш са микроби,

в съзнанието плъзват те яваш-яваш.

 

А нали вчера тримата си пихме,

вдигахме наздравици до полунощ,

истината ли зад алкохола скрихме,

че приятелството ни не струва грош.

 

За шамара, предполагам, че ме мрази,

ябълката на раздора щом е тук,

нещо в другия безкрайно ще ни дразни

и сигурно ще се презираме напук.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...