Плетиво
ПЛЕТИВО
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете
не купено, а правено с магия,
събрало нежността и топлината
на ласките, в годините спестени,
запазени във скрина на душата,
като най-чиста бабина вселена...
Аз също тракам с куките.
Заплитам
на римите обърканата прежда
и без да искам – нишка болка скрита,
пресукана със нишчица надежда,
оставят възелче във плетивото.
Какво пък, нека да не бъде гладко,
да бъде малко грапаво, защото
нагарча всичко прекалено сладко,
а и животът почна твърде грубо
да се отнася с нас.
Вместо “печеля”,
все тъй се случва, че изричам “губя”...
Защо ли?
До кога ли?
До къде ли?
Аз знам защо.
И ми е някак хладно...
Уж чакам хоризонтът да просветне,
а ще вали...
Или мъгла ще падне.
А нямам дреха, за да се наметна.
И тракам куките, подбирам прежда,
отделям истината от лъжата,
пресуквам болка с обич и надежда...
Започнал съм пуловер за душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
