Плевел
Вселената от упор
пада на колене.
Моли за милост,
но вятър я насича.
Кажи Летя ли?
Безтегловно време.
Сърцето бие във гърба.
Не! Не в гърдите!
Снежинките ме
любят всеотдайно
със твойте закъснели
мокри устни.
Порязват ме, изтичам
в безсъзнание.
Летя, пропадам
във копнежи гъсти.
Съвземам ли се?
(с мисъл на убиец)
Да напудря ли
охлузени прегръдки?
Очите на Вселената
със сняг покривам.
За да поникна Там!
В твойте мрежести
целувки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
