10.01.2017 г., 21:33 ч.  

Плевел 

  Поезия » Любовна
516 3 12

Вселената от упор

 пада на колене. 

Моли за милост,

но вятър я насича.
Кажи Летя ли?

Безтегловно време.
Сърцето бие във гърба.

Не! Не в гърдите!

 

Снежинките ме

любят всеотдайно 
със твойте закъснели

мокри устни.
Порязват ме, изтичам

в безсъзнание.
Летя, пропадам

във копнежи гъсти.

 

Съвземам ли се?

(с мисъл на убиец)
Да напудря ли

охлузени прегръдки?
Очите на Вселената

 със сняг покривам.

За да поникна Там!

В твойте мрежести 

целувки.
 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??