Понякога слънчева усмивка,
друг път тъмно кадифе
или тътнеща като далечен гръм -
с отблясък мраморно студен,
но с нюанс неповторим
е завесата
на плисираното ти мълчание.
В гънките й потъвам
и винаги се губя...
© Ласка Александрова Всички права запазени