17.04.2010 г., 22:21 ч.

Плод от мойте шепи 

  Поезия » Любовна
511 0 10

Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак.
На припеци до вършини ще седнем.
Във пещери покой ще търсим в мрак.
И в нежността на мрака ще прогледнем...
Не стой смутено. В теб зова познах.
Дойде до мен, разтърсил сто небета.
И нека бъде страшният ни грях,
когато вкусиш плод от мойте шепи...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??