Плодове на подмяната
Пресичам през алея пълна с хора,
с лица тревогата поели на деня.
В уплашените им очи чета умора
и отчаяние набръчкало следа.
Валят проливни тежки новини,
подгизват мислите от безпокойство.
Натрупани злини върху злини,
защитите в ума изгубват свойство,
човешкото във нас да съхранят.
Човек измисля пътища за бягство,
безброй спасители се бият и крещят.
Заграбват алчно скритото богатство
и търсят мястото, където да се настанят.
Красивото да претворят във уродливо,
невидимо Спасителя да подменят,
както подменят истинското със фалшиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
