Плодове на подмяната
Пресичам през алея пълна с хора,
с лица тревогата поели на деня.
В уплашените им очи чета умора
и отчаяние набръчкало следа.
Валят проливни тежки новини,
подгизват мислите от безпокойство.
Натрупани злини върху злини,
защитите в ума изгубват свойство,
човешкото във нас да съхранят.
Човек измисля пътища за бягство,
безброй спасители се бият и крещят.
Заграбват алчно скритото богатство
и търсят мястото, където да се настанят.
Красивото да претворят във уродливо,
невидимо Спасителя да подменят,
както подменят истинското със фалшиво.
© Мария All rights reserved.
