14.04.2012 г., 20:31

Пловдив

922 0 0

Пловдив

 

Ти създаден си отколе

в равното тракийско поле,

още в древни времена

от юначни племена.

 

В много битки оцелял,

ти запазил си се цял,

днес красавец  си мечтан  

и  от всекиго  желан.

 

С паметник на Бунарджика,

в чест и слава на войника,

ти си символът народен

за  живота днес свободен. 

 

Люлка някога си бил,

българщина съхранил

и до  днес си ти потаен,

романтичен и незнаен!

 

С причудливите тепета

и реката през средата,

ти оставаш град един,

винаги за нас любим!

 

                   2012г.      SRG

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойко Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...