U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
11.05.2007 г., 8:04 ч.

По-човечно 

  Поезия
556 0 4
Живеем някак тромаво и безразлично,
като машини с остарели части,
по навик сутрин пак отваряме очи,
 бързаме и този път за някъде.
Излизаме, посърнали и мрачни,
сливаме се с хилядна тълпа,
но не поглеждаме в лицата им невзрачни,
и блъскаме се в тежки рамена.
А покрай нас поток - лица различни,
но всички до едно фалшиви маски,
със свити устни и безизразни очи,
с товар от грижи и задачи...
Наоколо разцъфва пролетта
и носи мириса на идващото лято,
със птиците и с песента,
огласяща града, но не сърцата.
А покрай нас е всяка живинка
и всеки лист, обагрен във зелено,
най-чистите на сивата земя,
протегнали ръце към нас, засмени!
И всяка капчица роса блести неповторима,
и всяко облаче в небето тъй лъчисто,
и всеки стрък тревица, презимувала,
посреща слънцето и се усмихва.
Но ние, хората, вървим като слепци
за красотата в краткия живот,
във шепа здраво стиснали пари,
забързани да препечелим още.
А само ние хората вървим към пропастта,
отнемаме, погазваме, рушим...
 и себе си във бързината
на пепел правим, но напред вървим!!!
А времето неумолимо бяга покрай нас,
тъй, както ние покрай красотата,
необратима е минутата неизживяна, всеки час,
се приближаваме към старотата!
И после пръст, камбани, плач заглъхнал,
и нищо повече след теб,
забравен, а доскоро любен,
да можеше да бъде по-човечно!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благоданости !
  • "А само ние хората вървим към пропастта,
    отнемаме, погазваме, рушим...
    и себе си във бързината
    на пепел правим, но напред вървим!!!"

    Колко истина има в стиха ти. Обикновена, човешка, тъжна истина...
    Поздрав.
  • благодаря ти креми. наистина ще буде хубаво да изживеем всеки миг от живота си пълноценно,защото не знаем до кога ще сме на този свят
  • Хареса ми стиха ти!Поздрав!
Предложения
: ??:??