13.04.2010 г., 21:33

По действителен случай

863 0 3

Оф, загубих важни документи

и сега се чудя що съм куку на моменти.

Снощи пък тропах степ в коридора

в един след полунощ, макЪр дневната умора,

но не беше то за кеф,

от ужас за малко не умрех!

Една хлебарка черна, тлъста, мазна

с един удар не можах да фрасна

и гадината рогата

с яд и устрем скочи ми в краката!!!

Голямо тропане си беше,

а душата ми, горката, от ужас как крещеше!

Сега оглеждам се отново,

с кундур в ръка за бой съм пак готова.

Дано да нямам същите проблеми,

че ужасно вече ми се дреме.

Аааа, намерих онези документи,

засега липсват и гнусни елементи.

Лягам, проверявам всичките одежди,

о, дано не остана с разбити пак надежди

и някоя мръсница гнусна

в леглото ми да е решила да разпуска.

Слава Богу, чист ми е терена,

няма да надувам бойната сирена.

Айде, лека нощ!

Утре продължавам с пълна мощ...

 

7:00! Пищи ми джиесемът,

дяволите да го вземат!

На работа ще бягам,

бързо трябва да се стягам.

Срещите от трети вид отново ме зоват,

цял ден субектите ще тропат и сноват.

Някой ще опъне нервите ми кат' топола,

друг ще ме разсмее и ето вече ме у хола

нагъвам таратор, награбила лъжица,

пийвам си с наслада кристалната мастица.

После винаги си пускам компа,

понякога и мускулите помпам.

Всяка вечер правим и програмно шоу

цялото семейство, нивга не е соло.

Цветомузиката е ефектна,

макар и не толкова перфектна.

Папагалите ми Йони, Коко, Криса, Мони

те ли нас, ний тях ли гоним?!

Бързо някой гаси крушка -

пернатите са ни на мушка.
И тъй всяка вечер ги ловим,

ту светваме - гасим.

И когато ми дотегне,

идва време да си легна.

И моля се горещо да не намигне ми хлебарка,

наперена и нагла с походка тежка на гъзарка.

Слава Богу, навсякъде е чисто

и от мен струи щастие лъчисто.

Сънувайте си таласъмища,

а на мен приятни сънища.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кирякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...