16.09.2023 г., 13:34 ч.

По детски 

  Поезия » Философска, Гражданска
126 2 4

Отличничка в училището бях
и висшето завърших все с шестици,
но после, от живота, го разбрах,
акъл, добре, но ако нямаш цици,
не си с шпакловка по лицето цяло,
не следваш модата, като месия,
тогава трудно е и да живееш в бяло,
и не, че съм стигнала до просия,
но кърпя дупки все в бюджета,
докато чакам следваща заплата
в престилка бяла, често на "цветчета"
от кръв, най-често глупаво пролята...

Но щом съзря в очите как боли
и видя, че надеждата за тях съм аз,
повярвай ми, забравям всичките пари,
и благодаря, че бях прилежна в час!

Какво са материалните украси
пред тялото, което чака с нетърпение,
когато на операционната ми маса
живот човешки чака своето спасение.
И само вечер, преди кратката почивка,
(когато случи се и да не съм дежурна)
понякога по детски ми се иска
илюзиите си от младостта... да върна...

15.09.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??