По детски
Отличничка в училището бях
и висшето завърших все с шестици,
но после, от живота, го разбрах,
акъл, добре, но ако нямаш цици,
не си с шпакловка по лицето цяло,
не следваш модата, като месия,
тогава трудно е и да живееш в бяло,
и не, че съм стигнала до просия,
но кърпя дупки все в бюджета,
докато чакам следваща заплата
в престилка бяла, често на "цветчета"
от кръв, най-често глупаво пролята...
Но щом съзря в очите как боли
и видя, че надеждата за тях съм аз,
повярвай ми, забравям всичките пари,
и благодаря, че бях прилежна в час!
Какво са материалните украси
пред тялото, което чака с нетърпение,
когато на операционната ми маса
живот човешки чака своето спасение.
И само вечер, преди кратката почивка,
(когато случи се и да не съм дежурна)
понякога по детски ми се иска
илюзиите си от младостта... да върна...
15.09.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
