По девети петли
Така е добре! Този роман най-после приключи -
малко тъжно, но инак твърде логично -
през девет морета в десето заключих
любовта си драматично-комична.
Девет бисерни сълзи в гранити превърнах -
да я пазят и денем, и нощем,
да не хукне насън, пак от тебе подлъгана,
ненаситна да моли за още и още.
Девет рани с девет ножа лекувах,
до девето коляно слабостта си проклех,
девет пъти наяве сънувах те,
с девет смъртни гряха към Ада поех.
Девет люти ракии до дъно преглътнах,
девет ата в бесни кушии надвих,
боса и гола по девет въглена стъпвах,
девет диви вихрушки до смърт разгневих.
Девет облака право в сърцето пронизах -
девет мълнии жълти в очите възкръснаха,
девет змии в огърлица отровна нанизах,
с девет вятъра нежността си разпръснах.
Девет облога сключих със Дявола,
името Божие девет пъти напразно мълвих,
девет луни си отидоха ялови,
девет овчи кожи със вълчи смених.
Девет злини във съня ти посях -
девет бурена във сърцето покълнаха,
в девет пътя до край не вървях...
И по девети петли в мен не съмва, не съмва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
