13.01.2009 г., 8:59

По-добре

774 0 11

Хора милички, искам да зная,
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в рая?
Кой от моето слънце краде?

Кой разделя гората от вятъра
и брега от морето дели?
Кой ми сипва отрова във вярата
и в съня пуща кучета зли?

Кой мечтите ми и стремежите
върза късо, във задния двор?
И от светлия храм на надеждите
кой направи обор?

Кой е той - да го видят очите ми?
И душата ми да го разбере?
Кой е той - на войната учителят?
Кой е той?
По-добре да не питам?
По-добре да не знам ли?
Добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...