Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
10.01.2012 г., 15:17 ч.

По душа 

  Поезия » Любовна
722 0 7

Аз мога да мина през огъня Божи!
Ще смъкна от себе си всичките кожи
и нека ме жулят и слънце, и тръни,
и нека небето над мен се продъни.
Аз - гола душа пак до теб ще застана,
оттатък брега за ръка ще те хвана.
Че просто без тебе не искам, не мога
да бъда жената, копняла за огън,
че само така аз ще стигна до тебе,
там само ще бъда бял лебед за лебед,
че само любовният бряг обещава,
че само така – по душа се минава.

© Камелия Виденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто нямам думи!!!
  • Има наистина попадения. Според мен, изкушеният читател, това са последните два стиха на това стихотворение.
  • Огнен,темпераментен стих!Много ми хареса тази категоричност в изказа ти!Поздравления!
  • По душа се минава! Много ми хареса!
  • Много добър стих!
  • Многообещаващ стих! Звучи убедително. Повярвах, че не става дума за гола декларативност. Всеотдайна е лирическата, безрезервно! На любовният бряг - по душа! Сякаш дефинираш любовта като пълно себеразкриване и доверяване с надеждата за същата ответност. Допада ми.
    Представих си и един друг, паралелен бряг, този на бездушният материализъм. И потръпнах.
    Радва ме поетичният растеж в последните ти творби!
  • Страхотно е !
Предложения
: ??:??