По дяволите, колко те обичам
По дяволите, колко те обичам
По дяволите, колко мразя
хотелските стаи и тайните срещи,
от хорските погледи да се пазя,
сякаш съм извършила нещо...
По дяволите, колко мразя телефона,
с който 6 от 7 дни живея,
и да се крия, докато говоря,
и твоето име да казвам да не смея...
По дяволите, колко мразя ù парфюма
и по тебе следите от чуждото червило,
мразя да ми говориш със същите думи,
с които наричаш нея най-мило...
По дяволите, мразя ù косите,
останали по твоята бяла риза,
мразя си живота, часовете, дните,
когато някъде с теб се крия...
По дяволите, колко мразя да ми липсваш
и да не мога да те видя веднага,
мразя мисълта, че до нея заспиваш,
когато самичка в леглото се въртя...
Върху живота си сама аз газя,
но не искам роля на любовницата в живота,
тази роля, а и теб така те мразя,
но, по дяволите, аз без теб не мога!!!
01.08.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
