2 авг. 2011 г., 21:29

По дяволите, колко те обичам

998 0 4

По дяволите, колко те обичам

 

По дяволите, колко мразя

хотелските стаи и тайните срещи,

от хорските погледи да се пазя,

сякаш съм извършила нещо...

 

По дяволите, колко мразя телефона,

с който 6 от 7 дни живея,

и да се крия, докато говоря,

и твоето име да казвам да не смея...

 

По дяволите, колко мразя ù парфюма

и по тебе следите от чуждото червило,

мразя да ми говориш със същите думи,

с които наричаш нея най-мило...

 

По дяволите, мразя ù косите,

останали по твоята бяла риза,

мразя си живота, часовете, дните,

когато някъде с теб се крия...

 

По дяволите, колко мразя да ми липсваш

и да не мога да те видя веднага,

мразя мисълта, че до нея заспиваш,

когато самичка в леглото се въртя...

 

Върху живота си сама аз газя,

но не искам роля на любовницата в живота,

тази роля, а и теб така те мразя,

но, по дяволите, аз без теб не мога!!!

 

01.08.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Какво да правиш - това е любовта! Тя е като цигарите - знаеш, че ти вреди и продължаваш да пушиш, за да се чувстваш добре! Знаеш, че изхода ще е лош, но продължаваш...
  • Трудно е да,но мигът си струва.Аз съм ЗА.
    Нали забраненият плод е най-сладък,ако не беше така,може би нямаше да е същото.Животът върви на бързи обороти,така че граби с пълни шепи(стига да не нараняваш някой друг)
  • Скъпа, и моята Любов е такава, но аз не съжалявам за нея нито миг!И аз като теб съм по хотелите и където може, но съм щастлив,че съм обичан и най-вече, че Обичам!Виж какво съм написал за Нея! И бъди щастлива, Любовта е най-важното! Другото без нея няма смисъл!Поздрави!
  • Това,е толкова познато на много от нас.Трябва сама да решиш, дали да продължиш.Не е лесно да обичаш,когато е забранено.Поздрави за стихът ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...