Aug 2, 2011, 9:29 PM

По дяволите, колко те обичам

  Poetry » Love
996 0 4

По дяволите, колко те обичам

 

По дяволите, колко мразя

хотелските стаи и тайните срещи,

от хорските погледи да се пазя,

сякаш съм извършила нещо...

 

По дяволите, колко мразя телефона,

с който 6 от 7 дни живея,

и да се крия, докато говоря,

и твоето име да казвам да не смея...

 

По дяволите, колко мразя ù парфюма

и по тебе следите от чуждото червило,

мразя да ми говориш със същите думи,

с които наричаш нея най-мило...

 

По дяволите, мразя ù косите,

останали по твоята бяла риза,

мразя си живота, часовете, дните,

когато някъде с теб се крия...

 

По дяволите, колко мразя да ми липсваш

и да не мога да те видя веднага,

мразя мисълта, че до нея заспиваш,

когато самичка в леглото се въртя...

 

Върху живота си сама аз газя,

но не искам роля на любовницата в живота,

тази роля, а и теб така те мразя,

но, по дяволите, аз без теб не мога!!!

 

01.08.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели! Какво да правиш - това е любовта! Тя е като цигарите - знаеш, че ти вреди и продължаваш да пушиш, за да се чувстваш добре! Знаеш, че изхода ще е лош, но продължаваш...
  • Трудно е да,но мигът си струва.Аз съм ЗА.
    Нали забраненият плод е най-сладък,ако не беше така,може би нямаше да е същото.Животът върви на бързи обороти,така че граби с пълни шепи(стига да не нараняваш някой друг)
  • Скъпа, и моята Любов е такава, но аз не съжалявам за нея нито миг!И аз като теб съм по хотелите и където може, но съм щастлив,че съм обичан и най-вече, че Обичам!Виж какво съм написал за Нея! И бъди щастлива, Любовта е най-важното! Другото без нея няма смисъл!Поздрави!
  • Това,е толкова познато на много от нас.Трябва сама да решиш, дали да продължиш.Не е лесно да обичаш,когато е забранено.Поздрави за стихът ти!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....