По едно "с" през ред
Съдбата гледа през черната
ключалка на живота ми.
Струни на китара,
уморен фалцетен риф,
скъсани надежди,
погълнати от нотите.
Смехът на пролетното лале
прокънтява в градината,
смалява се и става малката
капка роса на ориста.
Смисълът на нищожността
е някъде под облаците,
стиснали слънцето в смъртна
захапка на природата,
съвсем като ключалката
на стаята ми, а през нея
съдбата ме гледа и се смее
на плачещото лале, осиротяло,
скъсано и захвърлено на пода,
под краката ми, без дъх...
Смъртни вопли на пролетни песни,
погълнати от агресивния риф на китарата,
само една единствена струна остана
да звучи под натиска на пръстите ми,
събирам спомени на изпочупени мечти,
които някога бяха реални, но
станаха парченца от пъзел с липсващ елемент,
а съдбата продължава да ме гледа,
смеейки се на моята наивност,
безмолитвена песен на прекършена китара.
© Слънце Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
пак е отдалечено, харесва ми
-
Смисълът на нищожността
е някъде под облаците...
По едно "с" през ред ... нямам думи!Невероятно е! -
хубаво...много ми хареса...
ех...че си Слънце... -
Успяла си
И винаги успяваш да си различна.Това ми допада:Р Напомняш ми за мен:Р Жалко,че повечето стихове остават незабелязани
-
Аплодисменти!!!
-
Прекрасно е!!!!...Чудесно е..какво да кажа...много красиво...^^..и все пак който го може го може....ти определено си от хората с необикновен талант
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
