По едно "с" през ред
Съдбата гледа през черната
ключалка на живота ми.
Струни на китара,
уморен фалцетен риф,
скъсани надежди,
погълнати от нотите.
Смехът на пролетното лале
прокънтява в градината,
смалява се и става малката
капка роса на ориста.
Смисълът на нищожността
е някъде под облаците,
стиснали слънцето в смъртна
захапка на природата,
съвсем като ключалката
на стаята ми, а през нея
съдбата ме гледа и се смее
на плачещото лале, осиротяло,
скъсано и захвърлено на пода,
под краката ми, без дъх...
Смъртни вопли на пролетни песни,
погълнати от агресивния риф на китарата,
само една единствена струна остана
да звучи под натиска на пръстите ми,
събирам спомени на изпочупени мечти,
които някога бяха реални, но
станаха парченца от пъзел с липсващ елемент,
а съдбата продължава да ме гледа,
смеейки се на моята наивност,
безмолитвена песен на прекършена китара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слънце Все права защищены
И винаги успяваш да си различна.Това ми допада:Р Напомняш ми за мен:Р Жалко,че повечето стихове остават незабелязани
