Съдбата гледа през черната
ключалка на живота ми.
Струни на китара,
уморен фалцетен риф,
скъсани надежди,
погълнати от нотите.
Смехът на пролетното лале
прокънтява в градината,
смалява се и става малката
капка роса на ориста.
Смисълът на нищожността
е някъде под облаците, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up