Лятно време, по Гершуин лятно!
Самотата танцуваме в такт...
Ти си моето островче златно,
аз съм твоят очакван антракт.
Невъзможно е знам, невъзможно
да прескоча онази стена...
Помежду ни небето е сложно –
всяко облаче има вина.
Ти не искай от мен, ти не искай
да ти бъда последния бряг!
В някой следващ живот ме поискай,
в този вече съм шепичка прах! ...