По Гершуин лятно
Лятно време, по Гершуин лятно!
Самотата танцуваме в такт...
Ти си моето островче златно,
аз съм твоят очакван антракт.
Невъзможно е знам, невъзможно
да прескоча онази стена...
Помежду ни небето е сложно –
всяко облаче има вина.
Ти не искай от мен, ти не искай
да ти бъда последния бряг!
В някой следващ живот ме поискай,
в този вече съм шепичка прах!
Не тъгувай по мен, не тъгувай,
някой друг понеделник ще стопля...
В друг живот този танц дотанцувай,
аз ще бъда със същата рокля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
