По-истинска
754
0
0
Ти никога не ме обикна и не можеше,
тъй силно не понасяше и себе си.
Сърце съм търсила! За Бога, можеш ли
да даряваш нежност?Ти раняваш…
Забравих те! Нима се помни нищото,
с което ме съсипа ден след ден?
Но аз възкръснах, феникс съм
и ще се раждам пак от пепелта си.
Сега съм двойно истинска. И знаеща
как трудно се обича от душа.
Сега съм жива и любов раздаваща,
а теб погребах те във пепелта.
Съсипа ме. Без сили ме остави,
но смела се събудих. И растях.
Сега съм себе си, научила -
човек живее само с любовта.
11. I. 2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
