4.01.2015 г., 21:56 ч.

По женски 

  Поезия
984 0 4

 

                                 Изхвърлих останки последни от празника.

                                 Мълчанието ти пресичах многократно.

                                 Прескачах го като ненужна вещ.

                                 А хаосът се настанява неусетно.

                                 Но нищо – от него се раждат звезди.

                                 Понякога се раждат и звезди.

                                 От тортата изхвърлих твойта част,

                                 така и няма да я вкусиш.

                                 Така и няма да се случи да направим торта заедно.

                                 Небето тук е безучастно,

                                 при тебе как е питам се.

                                 Дано клошари да нахраня тази нощ.

                                 Да подсладя бездомната им участ.

                                 Да ги нахраня с малко празничност,

                                 че мен и теб така и не успях.

                                 Е, хайде, може пък да е за хубаво.

                                 Поне да развалим елхата заедно.

                                 

© Мариана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубаво е, Мариана... защото си го написала
    с чувство и искрено, чете се на един дъх..
    поздрав за теб, от сърце..
  • Чефо/може ли така, че имам един приятел и така ми идва отвътре/, 13 е кофти ден, затова в този кофти ден реших де пиша истината и само истината – а тя не е много приятна за мнозина.Пиша малко, защото не ми е това работата, пък и не ме посещава Музата напоследък. А не ми се пише само затова, за да присъствам и да пиша глупости.Но пиша и другаде.
  • Стефане, що да не си призная? Признат грях– половин грях! Виж колко малко пиша, че и коментари не пиша,но днес е петък 13 и затова реших да попиша малко, при това повече отрицателни.Освен това съм скорпион!
    Доминик, забравих те, пък и ти си съвсем, съвсем нов,та не разбрах как кацна точно при мен! Всеки вижда това, което може да види!
  • Анабел, отворена съм за корекции, ако ги направи някой друг. Веднъж написано нещо от мен, нямам търпение и амбиции да го променям. Много съм мързелива! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??