По женски
Изхвърлих останки последни от празника.
Мълчанието ти пресичах многократно.
Прескачах го като ненужна вещ.
А хаосът се настанява неусетно.
Но нищо – от него се раждат звезди.
Понякога се раждат и звезди.
От тортата изхвърлих твойта част,
така и няма да я вкусиш.
Така и няма да се случи да направим торта заедно.
Небето тук е безучастно,
при тебе как е питам се.
Дано клошари да нахраня тази нощ.
Да подсладя бездомната им участ.
Да ги нахраня с малко празничност,
че мен и теб така и не успях.
Е, хайде, може пък да е за хубаво.
Поне да развалим елхата заедно.
© Мариана Иванова All rights reserved.
