По-жесток си и от страховете
По–лесно щях да покоря Луната,
но не да спре да ме боли от теб...
Аз за теб погазвах правилата,
но ти не се отказа от лъжата...
Страхът си от високото забравих,
теб да те прогоня не успях....
Каква пък ще е тази твоя радост
да ме гледаш как треперя пак?
И защо ти е все да ме връщаш
в тази пропаст от страх и тъма?
И очите ти – ледено пусти,
отдавна не сгряват в нощта.
Забрави я за миг тази грубост,
не разбираш ли колко е жалко
да си мислиш че прави те силен
щом убиваш ме малко по малко.
Да, разбирам, ти нищо не губиш,
имаш нея, тъй де, имаш и мен.
Поиграй си, добре още малко,
ще се влюбиш и ти някой ден...
30. VІІ. 2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
