По–лесно щях да покоря Луната,
но не да спре да ме боли от теб...
Аз за теб погазвах правилата,
но ти не се отказа от лъжата...
Страхът си от високото забравих,
теб да те прогоня не успях....
Каква пък ще е тази твоя радост
да ме гледаш как треперя пак?
И защо ти е все да ме връщаш
в тази пропаст от страх и тъма?
И очите ти – ледено пусти,
отдавна не сгряват в нощта. ...