23.05.2015 г., 1:44

По клинична пътека

905 0 1

Във стаята завесите ми траурно мълчат.

Лицето ми се валя в леглото избеляло.

Защо ми е причастие, като от този свят

си тръгвам с любовта си цялата?

 

Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина

е вирусът на твоята прегръдка.

Изтръгна ми системата за вливане

на погледа си тъмен.

 

Вдигнах градус от заразното ти отсъствие.

Толкова изтънях до безтегловност,

че безвременно ме опяха и прекръстиха.

Даже вече не ме и помнят...

 

Съвем изпосталях от глад, а ми е невъзможно

целувките ти назад да върна.

Сянката ти най ме тревожи -

толкова ми липсва в тъмното.

 

Сигурна съм, че не съм единствената,

дето умира по тебе.

Но и само аз да съм,

пак ще те пишат в учебниците.

 

Ще бъдеш болест - прецедент

в цялата анатомия.

Изгубено безвъзвратно без-тебие.

Много рядък клиничен синдром.

 

22.05.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...