23 мая 2015 г., 01:44

По клинична пътека

906 0 1

Във стаята завесите ми траурно мълчат.

Лицето ми се валя в леглото избеляло.

Защо ми е причастие, като от този свят

си тръгвам с любовта си цялата?

 

Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина

е вирусът на твоята прегръдка.

Изтръгна ми системата за вливане

на погледа си тъмен.

 

Вдигнах градус от заразното ти отсъствие.

Толкова изтънях до безтегловност,

че безвременно ме опяха и прекръстиха.

Даже вече не ме и помнят...

 

Съвем изпосталях от глад, а ми е невъзможно

целувките ти назад да върна.

Сянката ти най ме тревожи -

толкова ми липсва в тъмното.

 

Сигурна съм, че не съм единствената,

дето умира по тебе.

Но и само аз да съм,

пак ще те пишат в учебниците.

 

Ще бъдеш болест - прецедент

в цялата анатомия.

Изгубено безвъзвратно без-тебие.

Много рядък клиничен синдром.

 

22.05.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...