По колко още пъти да наливам скръб, кажи?
Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си,
закимала небрежно, но злокобно покрай мен.
Не искам да заспивам с неизречените думи
и да останат устните ми... нецелунати.
И не искам да се смея от абсурдност и уплаха.
Само искам да посъзерцавам всеки миг,
когато побеляват ми илюзиите от вятър -
да помечтая, че ще дойдеш като в сън и тих.
Аз искам приказките ми да свършват все щастливо,
но тази - незапочнала - започва да горчи.
Преди от сладостта сърцето да заграби диво,
по колко още пъти да наливам скръб, кажи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
