По колко още пъти да наливам скръб, кажи?
Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си,
закимала небрежно, но злокобно покрай мен.
Не искам да заспивам с неизречените думи
и да останат устните ми... нецелунати.
И не искам да се смея от абсурдност и уплаха.
Само искам да посъзерцавам всеки миг,
когато побеляват ми илюзиите от вятър -
да помечтая, че ще дойдеш като в сън и тих.
Аз искам приказките ми да свършват все щастливо,
но тази - незапочнала - започва да горчи.
Преди от сладостта сърцето да заграби диво,
по колко още пъти да наливам скръб, кажи?
© Цвет All rights reserved.
