По кордата...
И вървя си...
По опънатата корда на времето.
Стъпвайки премерено,
защото...
всяко изкривяване на глезена
предвещава залитане.
Полет над бездна
от бездушие и лицемерие.
И не спирам...
По средата на кордата.
Движи се.
И аз – по нейната плоскост.
Над себе си, често
превъзмогнала
поредно олюляване във въздуха.
А той –
натежал от сълзливи истории,
се стоварва в миг
като порой в душата ми.
Залитам.
От ненапиване,
а от безразличие,
защото всичко е толкова
ново, колкото
старото, добре залостено
в прогнилите скринове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
