По котешки си трая
Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.
Сърцето ми, превърнало се в ъгъл,
сега и утре сенки приютява.
Един поет, сам себе си излъгал,
танцува валс. Каквато е такава,
разсеяна, сърдита, разпиляна,
и никога не е една и съща.
Любов... Вратата тръшна отзарана.
В прегръдките си, винаги сме вкъщи.
А котката се гуши вън, на прага
и сякаш с нокътче отпуска края.
Срещу любов, раздяла не помага,
това го знам... По котешки си трая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
