По котешки си трая
Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.
Сърцето ми, превърнало се в ъгъл,
сега и утре сенки приютява.
Един поет, сам себе си излъгал,
танцува валс. Каквато е такава,
разсеяна, сърдита, разпиляна,
и никога не е една и съща.
Любов... Вратата тръшна отзарана.
В прегръдките си, винаги сме вкъщи.
А котката се гуши вън, на прага
и сякаш с нокътче отпуска края.
Срещу любов, раздяла не помага,
това го знам... По котешки си трая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
