По-лесно ми е мен да ме ранят,
да вземат думите ми, въздуха ми,
всичко ...
И като струна на китара, да боля -
от изтръгната в сбогуване въздишка...
И да потъна в своя женствен свят,
наранена, обидена и дяволски
безлична...
Да, по-лесно ми е мен да ме ранят,
защото, Господи, съм жива и обичам...
24.03.2015
© Сияна Георгиева Всички права запазени