По левия тротоар
Този път ще мина по левия тротоар.
И той е същият, но се намира отляво.
Пак носи хората като древен товар,
едни са му мили, други не го заслужават.
Не знам защо тръгнах по левия тротоар.
Мисъл някаква вероятно ме килна.
Една сивота, в сивотата – делничен чар.
Жилища, магазини... магазини, жилища.
Днес ми е ден да съм на левия тротоар.
Десния съм го живял безброй много пъти.
Поезията, мисля, се състои в това
да не мислиш къде точно стъпва кракът ти.
И поезията сега е на левия тротоар
с онова бистро усещане за хармония.
Нещо в сърцето, което се плиска радостно.
Нещо в ума ми, което прилича на полет.
Но няма да остана на левия тротоар.
Ей го, отсреща животът ревнив ме вика.
Само още мъничко така ще повървя.
Ще си кажа едно-друго и това ми стига.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Усещането за тъжна усмивка не ме напусна от първата до последната дума. Мъдростта на осъзнаването и намирането на хармонията между света около нас и света в самите нас всъщност не е толкова сложно, но и не е толкова лесно. Важното е да го направиш с усмивка. Добър стих, провокиращ. Хареса ми.
-
Ха!
Казал си повече, отколкото се "вижда" на прима виста прочит...
И то така естествено, свежо, като "подсвиркване" минавайки безгрижно по света
Страхотен си! -
Слънчевият тротоар, така си го представих...
-
Там където не е стъпвал крак,
тревите гледат и чуват с любопитство,
ако се върнем някога пак,
ще бъде много истинско и неистинско. -
Добре ни поразходи днес, Смиф!
-
И аз след теб ще пошляпам в локвите на левия тротоар! Прегръдки далечни!
-
Чудесни стихове Вальо, поздравления!
-
С удоволствие повървях с теб, Смиф!
-
На левия или десния, важното е да вървиш!
Поздрав за стиха! -
много добре предаваш настроението
-
Поезията, мисля, се състои в това
да не мислиш къде точно стъпва кракът ти.
Така е, Смиф
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
