По-малко Жена...
По-малко Жена
От теб искам само едно:
Да бъдеш Жена! Но по-малко!...
Да спим, загърбени в едно легло,
макар че е някак си жалко...
Да те оставя сама през нощта,
без твоята страст по-тихо е,
че бързо лети мисълта,
която превръщам във стихове...
Да пия кафето си сутрин,
без теб да приготвя закуска,
а после с наслада да вкуся,
една от твойте целувки.
И всяка вечер да пием
една бутилка за забрава,
а после кротко да завием,
една догаряща жарава...
Недей ме забравя съвсем.
Ще бъда Мъж! Но по-малко!...
Понякога плах, чаровен и смел,
с надежда да светна по-ярко! :)
Д. Антонов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
