По мегдана на моето време
По мегдана на моето време
Вървя из мегдана на мойте сезони
и срещам дни приковани с пирони -
полюшват се вишневи клони в розе,
и в локвички-сълзи шляпам с боси нозе.
И вятър отмята капелена сянка от мен,
прежуря ме слънце (жарък и зноен е ден)
ту облаци сиво-оловни се носят в мъгла,
и спомени шушнат: “Сезонно живя”.
Вървя по мегдана на моето време,
по фенерите - лятото мое си дреме.
И гледам - танцуват листата в ръждиво,
и есен разхождам - тъй мълчаливо...
Поглед повдигам нагоре, Натам
и себе си виждам (как истукан) -
Връх обледèн (до прозрачно стъкло)
тъжно и гордо напява: “Беше... Било”
................................................................
Вървях ги сезоните - в строга посока,
а вътре (във себе) съм пак пъстроока....
Пролет, Лято, Есен и Зима.. и няма обрат -
уж... Пътека сезонна, но.. без кръговрат.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
