По мегдана на моето време
Вървя из мегдана на мойте сезони
и срещам дни приковани с пирони -
полюшват се вишневи клони в розе,
и в локвички-сълзи шляпам с боси нозе.
И вятър отмята капелена сянка от мен,
прежуря ме слънце (жарък и зноен е ден)
ту облаци сиво-оловни се носят в мъгла,
и спомени шушнат: “Сезонно живя”.
Вървя по мегдана на моето време,
по фенерите - лятото мое си дреме.
И гледам - танцуват листата в ръждиво, ...