Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
1.10.2007 г., 13:40 ч.

По-моноложно 

  Поезия
725 0 13
(много по-сложно)

Не е всеки път,
когато голословнича
за болката пословична,
докато късаш обръча
и спомени летят

със порива на времето
и стонове под бремето.
А то расте. С растенето
загива жива плът.

И не е грях, когато
погледнеш в огледалото
и виждаш как реалното
потиска идеалното
и искаш да трошиш.

И плаче ти се, ако
след дългото препускане
отпускаш се със искане
за издигане, без друсане.
Ревеш, но не сълзиш,

когато твоето ято
в борбата си за скиптъра,
през бурите и вихъра
във гръб убива лидера.
И не искаш да летиш

когато всички ангели
с перата си окапали
в краката ти са паднали.
Кошмар сънуваш, но не спиш...

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??