По мъжки...
Много често, по мъжки
ми се ще да мълча.
И сълзи да преглъщам,
щом не вярвям в плача̀.
Ала толкоз раним съм,
с вечно, влажни очи.
Ти си моя единствена,
но понякога ми горчиш.
Много често, по мъжки
ми се ще да те пазя.
Вместо думите, дръзки,
със дела да покажа -
как със теб ми е пролет.
Вятър ставам и буря.
Как в душата ми с полет,
те живея и не сънувам.
Много често, по мъжки
ми се ще да призная,
че съм облак за дъжд
и на тъжно ухая.
Но пък милвам звездите,
щом за теб си помисля,
а Луната в косите ти,
става някак по-истинска...
Много често, по мъжки
ми се ще да ти кажа,
колко още съм същият -
колеблив и уплашен...
Но те имам в живота!
Моят храм е във къщи.
Моят кръст си! Голгота.
И молитва. По мъжки...
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
