diesto (Данаил Антонов)
1039 617
Dec 23, 2018, 6:56 PM

По мъжки... 

  Poetry » Love
519 4 5

Много често, по мъжки 

ми се ще да мълча. 

И сълзи да преглъщам, 

щом не вярвям в плача̀. 

Ала толкоз раним съм, 

с вечно, влажни очи. 

Ти си моя единствена, 

но понякога ми горчиш. 

Много често, по мъжки 

ми се ще да те пазя. 

Вместо думите, дръзки, 

със дела да покажа - 

как със теб ми е пролет. 

Вятър ставам и буря. 

Как в душата ми с полет, 

те живея и не сънувам. 

Много често, по мъжки 

ми се ще да призная, 

че съм облак за дъжд 

и на тъжно ухая. 

Но пък милвам звездите, 

щом за теб си помисля, 

а Луната в косите ти, 

става някак по-истинска... 

Много често, по мъжки 

ми се ще да ти кажа, 

колко още съм същият - 

колеблив и уплашен... 

Но те имам в живота! 

Моят храм е във къщи.

Моят кръст си! Голгота. 

И молитва. По мъжки... 

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??