По навик
Тъй, по навик от мене отпиваш.
Аз преглъщам те и ми горчи.
Че любов ли е,
щом си отива
толкоз лесно през наште очи?!?
Кой ли е бил по-обичан?
Той ли разлюбил е пръв?
Или задъхан от тичане
за прозата станал е стръв?
Нещо мило дали ще остане
след наште изтрити следи?
Лесно зарастват тез рани,
дето любов не соли!
Пихме! Отпивахме!Гълтахме!
Плюхме! Пресмятахме грешките!
...........
Розите аз ще изхвърля!
Ти загаси, мили, свещите!
Аз преглъщам те и ми горчи.
Че любов ли е,
щом си отива
толкоз лесно през наште очи?!?
Кой ли е бил по-обичан?
Той ли разлюбил е пръв?
Или задъхан от тичане
за прозата станал е стръв?
Нещо мило дали ще остане
след наште изтрити следи?
Лесно зарастват тез рани,
дето любов не соли!
Пихме! Отпивахме!Гълтахме!
Плюхме! Пресмятахме грешките!
...........
Розите аз ще изхвърля!
Ти загаси, мили, свещите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
